Искам да изтрия този файл. Голям е, пречи ми и май е вирус. Не мога да го изтрия. Дава ми съобщение, че се ползва в момента и не може да се изтрие. Да съм спрял програмата, която го ползва и ще мога да го изтрия. Не мога да я спра. Затова исках да го разкарам. Опитвам пак и пак. Не става. Опитвам още по-сложното – да спра програмата, която го ползва. Главата ми е цялата в рани от тази стена. Много здрава стена. Заслужава реклама. Много мека глава. С още една рана. Не зная какво да правя. Никой около мене не знае. Постоянно мисля за този лош файл. Бавно се превръщам в него. Умирам, бе. В гробището до стената. Умрях вече. С някои от вас ще се видим тука, в ада.
март 17, 2008
март 15, 2008
Съвършеният страх
Абе оставете ме на мира. Не искам да ми помагате, махайте се. Добре ми е така. От известно време. Не ща нищо да правя. Аз съм неудачник и няма смисъл. Спеставям си излишни разочарования. Не толкова на мене. На близките. На познатите. Приятели нямам. Аман от приятели. Помощници. Бягайте от тука. Добре се чувствам. Не е религия. Не използвам религията за оправдание и обяснение на моите недостатъци. Не съм толкова начетен. Мога само да се карам. Със себе си преди всичко. Много съм добър. Ще се шашнете. По-добре си отивайте. Не гледайте такива работи, гледайте филми.
Тишина. Тръгнаха си, сега съм сам. Свикнал съм. Никога няма да направя и една стъпка към живите.
март 14, 2008
Как Силвия Плат уби баща си
Той я обичаше. Много. Тя го обичаше. Много. Но с времето той разбра, че не го е еня. С времето тя разбра, че само и е пречил. Не можеше да повярва. Мразеше се. Мразеше го. Немец. Съсипа се. Съсипа го. Попиля го направо. Първо на салфетка, после на книга. Той умря, но тя го изпревари. Сега май пак са заедно. Не можеш да избягаш. Не по този начин. Порицаха я ангелите. Не по този начин. Похвалиха я демоните. Как да не им повярваш. Късно.
